Назад :: Към раздел Скални образувания :: Покажи всички статии

Побити Камъни са първата официално обявена и защитена от държавата природна забележителност в България. Това става през 1937г. Най-посещавани са Дикилиташките скали, около 300 на брой - те са най-впечатляващи и най-достъпни.
Красива и сюрреалистична, на 18 км от  Варна се издига гора от камък. И като всяко нещо, за което няма очевидно обяснение, легенди забулват произхода на Побити Камъни. Те са свещено място от най-дълбока древност. През 1950-те археолози разкриват недалеч от тях селища от старокаменната епоха.
Побити Камъни са уникален геоложки феномен не само за България, но и за целия свят.

Побитите Камъни са разположени от двете страни на пътя за Варна-София около селата Слънчево, Баново, Страшимирово и квартал Повеляново на Девня.
Те са един от най-невероятните природни феномени в България, представляващи естествени каменни колони, достигащи до 6 м височина.
Няколко реда каменни колони създават впечатлението, че са сглобени от по два конуса, едва крепящи се на острите си върхове. Много атрактивна е и групата на колоните, изглеждащи като вкаменели животни или замръзнали водоскоци. Някои от тях достигат в основата си до 12 метрa.

Според най-разпространената теория "каменната гора" край Варна се е образувала преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското дъно. След оттеглянето на водата, неорганичните отлагания по него ерозирали, придобивайки днешните си причудливи форми.
Разпределени са на големи или малки групи на площ от 70 кмІ. Представляват каменни колони с различна височина — от 5 до 7 метра, дебелина — от 0,3 до 3 метра и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка от неведома сила и оттам идва името им. Природните стихии са им придали фантастични очертания - на животни, птици и хора. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 метра. Абсолютно всички колони са кухи отвътре и са силно ерозирали. Имат главно цилиндрична форма, а някои имат и разклонения. Според учените идеално оформените колони са се образували през еоцена - преди 50 милиона години, когато Югоизточна Европа е била дъно на море.

ОБРАЗУВАНЕ

За произходът на "Побитите камъни " са изказани множество идеи, като различните хипотези могат да се обединят в две групи: 1.) неорганични - механично оформяне на структурите чрез ерозионни процеси под действието на атмосферата и водата; морския прибой; изветряване; инфилтрация на подпочвени води (сталактитна и конкреционна хипотези); 2.) биогенни - каменните стълбове са останки от: коралови рифове; биогенни водораслови постройки (биохерми); вкаменена гора. 
Отговорът на въпроса за генезиса наскоро е открит в областта Категат, балтийското крайбрежие на Дания, където от векове съществуват естествени газови извори.

Една от теориите е, че на мястото е имало подводна вулканична дейност, с активно отделяне на метанов газ. Газовите мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава. При съприкосновението си със студената вода, лавата моментално се охлажда и вкаменява, образувайки вертикални колони. Метанът продължава да си проправя път през колоните стотици години след това, правейки ги кухи в средата.
Природни газови извори с доминиращо съдаржание на газ метан са известни на много места по света, както на сушата, така и в акваториите на Световния океан. Те се проявяват където съществуват подходящи условия газовата фаза да си проправи път от разположените в дълбочина газов залеж или матерински скали до земната повърхност или морското дъно. 

След като веднъж миграционното трасе е оформeно, в и около него, близо до  повърхността започват процеси на окисление на метана от метанотрофни бактерии при което се отлага калциев карбонат, който здраво циментира частиците около газовия канал. Литификацията на седиментите протича от вътре навън образувайки характерната пръстеновидна сърцевина, като колоната расте и на височина. Подобни процеси могат да протичат и в хоризонтална равнина формирайки подстилащите карбонатни слоеве.

Разкриването на така формираните карбонат-циментирани пясъчници се е извършилопостепенно, първо в резултат на нееднократните понижения (регресии) и повишения (трансгресии) на морското ниво се отнасят рахлите седименти оголвайки солидните структури, а положителните вертикални движения на земната кора и други геоложки процеси са изложили тези уникални природни творения на земната повърхност за да им се наслаждаваме сега и за в бъдеще. Същевременно новополучените научни данни навеждат на мисълта, че карбонатния цимент има по-комплексен произход и е твърде вероятно неговото отлагане да продължава и в наше време от низходящите, богато минерализирани метеорни води.

Според друга теория Побитите Камъни  са се формирали около естествени газови извори вследствие на слепване на отделните песъчинки, в продължение на милиони години. Такива геоложки развития са познати на науката като "мехурчести рифове", каквито има в балтийското крайбрежие на областта Категат, Дания.
Трета теория обяснява, че каменните колони са се образували между пластове скала, подобно на образуването на сталактитите в пещерите. После най-горният пласт бил отнесен от ветрове и води и колоните останали оголени.

Побитите Камъни  достигат дебелина до 9 м и височина до 11 м и се простират на обща площ от 253 хектара. Формирани са в 7 главни групи. През 1937 г. са обявени за защитена природна територия, а днес са предложени за включване в световната листа на геоложките феномени на ЮНЕСКО.
За първи път се съобщава за местността през 1829 г. от Виктор Тепляков - кореспондент на руската армия на генерал Дибич Задбалкански. В писмото си до композитора Римски Корсаков, Тепляков описва местността и изказва огромното си удивление от видяното. През 1948 г. в района били намерени селища още от периода на старокаменната епоха. Въпреки това учените изрично изключват човешка намеса при оформянето на колоните. През 1854 г. английският геолог капитан Спрат започва усилено да се занимава с изследване на Побитите Камъни. Той прави първите скици и картографии и именова повечето от каменните колони.

Главната и най-голяма група от вертикални каменни колони е т. нар. Дикилиташка група. Входът се намира по пътя на шосе Е-70, на 18 км западно от Варна. Останалите по-малки групи: Страшимировската, Белославската, както и тези на Слънчево и Баново са разположени около едноименните села. Не много известна, но изключително интересна е местност Кариерата. Тя е на два километра по приличен път, който се отклонява вляво на няколко метра от табелата за край на община Девня, по шосето Девня- Варна. Местността е разкрита в район на стара изоставена през 1970 г. кариера за добив на кварцов пясък. В скален масив с дължина 300-400 м се виждат едновременно четирите нива с обща височина около 25 м, в които са се образували някога колоните.

Целият комплекс съдържа около 300 различни по големина каменни колони, някои от които достигат на височина повече от 11 метра. Някои от учените смятат местността Побити Камъни за силно енергийно и лековито място. Съди се от редките силно лековити билки, растящи навсякъде около колоните. В голямата Диклинташка група се срещат редки растения като Лепидотрихум, Жлезист Лопен, Карталовиден карамфил и др. Наблизо се намира и чешма, построена над извор, за чиято вода се смята, че е най-лековитата на територията на България. За образуването на изворът, както и на каменните колони се носи много интересна легенда.

За най-силно енергийно място се смята т. нар. Каменен кръг - дело на човешка ръка. Той е построен около три низки каменни колони, част от Диклинташката група. Кръгът представлява особен интерес за наши и чуждестранни учени и парамедици, които всяка година идват да изучават околността. Историците и археолозите продължават да правят нови и нови открития и доказателства за древните ни прадеди, живели тук преди хиляди години. Геолозите пък, неспирно умуват за причината, поради която колоните са се образували и са се запазили до наши дни.
 
През 1937, местността е официално обявена за Природна забележителност. Побитите Камъни е обитавана от 4 световно застрашени, 2 застрашени и 8 защитени вида растения в България.

Назад :: Към раздел Скални образувания :: Покажи всички статии