warningЗа да имате пълен достъп до сайта, моля, регистрирайте се.

Белоградчишки скали

Добавил admin, категория Скални образувания

Белоградчишките скали са естествени скални образувания, намиращи се в Северозападна България, по-точно в околността на град Белоградчик. Те се разпростират в протежение на 30 km по дължината на Белоградчишкия разлом.

Белоградчишката крепост "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използувайки естествената непристъпност на скалите през І-ІІІ век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тази част от отбранителната система на римската, впоследствие Византийската империя, е изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското црство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от източна Сърбия и югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), е била завладяна от турците в края на ХІV век.

Те настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население. В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от три двора (всеки с възможност за автономна защита) с обща площ 10 211 кв.м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия.

Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души.

Белоградчишките скали - тази скална приказка се простират (от запад на изток) от Ведерник, около Белоградчик, с. Боровица, до с. Белотинци. Района е сдължина 30 км и ширина 3 км. Много от скалите са свързани с интересни легенди. Централната група скали и разположена южно от Белоградчик. Тук са най-интересните и внушителни образувания - Адам и Ева, Ученичката, Овчарчето, Дервишът, Първа плоча, Камилата, Гъбите, Кукувицата, Червената скала, Мадоната, Хайдут Велко, Боров камък и др. Обявени са за природна забележителност.

На около 4км източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Лепенишка пещера. Четвъртата група се простират между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Момина скала.

За строежа на крепостта е използван един вид бял пясъчник с много подходящи свойства за строене на крепости. В ония някогашни времена да се превземе една крепост нямало много начини. Единият бил да се използват стенобойни машини. Ясно е, че за една сравнително малка крепост, каквато е Калето, няма смисъл да се строят и транспортират стенобойни машини през силно пресечения терен, защото това прави шансовете им да достигнат живи заедно с обслужващата ги войска доста малки. Не може катапултите да се движат по скалите, трябва да се движат по пътищата, които се намират в ниските части. В същото време хората лесно се движат по високите места и могат да устройват засади.

Така през Сръбско-Българската война 460 злевъоръжени гимназисти и опълченци удържат в продължение на три дни десетократно по-многочислена сръбска войска в очакване българските войски да пристигнат от южната граница, където са били в очакване на война с Турската империя. А с лъкове, копия, мечове и брадви може съвсем спокойно да се забрави за превземане.

Стените са с височина 4-8 метра, с минимални грапавини, а върху тях и зад тях има войска, която ги отбранява. За бърз щурм няма условия, защото за такъв трябва да се тича продължително време по нанагорнище, което омаломощава атакуващите, докато отбраняващите се са отпочинали.

Топовете се оказват добър вариант. Целта е с тях да се разруши определена част от стената на една крепост и после да се нахлуе вътре. Но и за това има сериозни пречки. По стените на Калето никъде не съм виждал следи от гюлета. Мога да си го обясня просто. То е разположено високо над околността си, а така неговите топове имат по-голям обсег. При това положение топовете на атакуващите трябва да са разположени толкова далече, че не могат да метнат до крепостта.