Назад :: Към раздел Пещери :: Покажи всички статии

Пещерата "Дяволско гърло" - един от феномените на Триградското ждрело е пропастната пещера "Дяволското гърло", формирана впоследствие при пропадане на земните пластовете. По изкопан тунел (150м) се стига до впечатляваща с размерите си зала на пещерата, която може да побере катедралата "Св. Ал. Невски". От залата, по виеща се стръмна циментова стълба се стига до естествения вход на пещерата. При изкачване може да се наблюдава един от най-високите подземни водопади в Европа (42м).

От траките е останала легендата, че тук са хвърляли вождове, за да останат безсмъртни. Столетия се изнизали, хората със страхопочитание вярвали, че тук е входът на другия свят, пътят към безсмъртието. В чест на боговете на подземния свят, народът принасял в жертва най-красивите и лични девойки, за да умилостивят злите сили. Местните жители разказват, че нищо влязло в подземния лабиринт на пещерата, не излиза от нея.

В пещерата “Дяволско гърло” може да усетиш страхопочитание към тайнствена сила. Река се влива в “гърлото на дявола” и що е влязло в него не е излизало. Само водата излиза от изхода. Легендата разказва, че това е един от входовете за царството на Хадес. Стените на пещерата изглеждат като движещи се черни облаци. Как ли са живели хора тъй близо до царството, от което всички са се страхували. Ждрелото при Дяволско гърло може да остави човек без дъх и всеки трябва да си пожелае да види тази картина недокосната от човешка ръка.

Триградско ждрело и Дяволското гърло
Обща дължина – 7 км., сегашната дължина на Триградското ждрело е 2 км. Отвесни скали и венци бележещи входа на пещерите и пропастите оцветени в черно и кафяво, мъхове и сребристи лишей. Самотни борови дървета се издигат над недостъпните скали. атмосферата тук се променя с всеки следващ час. В ранните утрини докато подножията са още обсипани в мрак, денят се пробужда във височините на каменните гиганти. Многовековните изящно извити скали загубват страховитият си вид и се превръщат в завладяващ дворец от мраморна обвивка!

В подножието на отвесните скали лежи входа на така наречената пещера “Дяволското Гърло”. Изкуствен тунел води посетителите да същинската част на пещерата. Първоначално само хладнината ви подсказва че сте под земята, но само след няколко стъпки надолу ще се докоснете до магията на подземният свят на пещерата. Най- голямата пещерна зала в региона, наречена още Бучащата зала поради грохота на един от най-големите подземни водопади на Балканите, водата на който се носи от Триградска река, ви завладява с чудната си мъгла причинена от подземният водопад. гледка запомняща се завинаги в съзнанието на търсача на силни усещания.

Обявено за национална природозащитна местност през 1962 г.
Местоположение: 62 км. западно от град Чепеларе, 26 км. южно от град Девин.
Триградското ждрело е с дължина 7 км. по високите 300 метрови скали вирее специфична калцивидна и ендемична флора: силивряк – Haberlea Rhodopensis, мурсалски/пирински чай – Sideritis Scardia. Фауната е също разнообразна. Тук може да се видят саклуласката, скални орли и соколи, гарванът гробар, пъстър и черен кълвач. Вековните гори се обитават от сърни и елени, вълци и мечки, глухари и бухали и още много най-разнообразни представители на фауната. Бистрите води на Трградската река се обитават от Балканската и Американската пъстърва. Източно от село Триград се намират красивите свлачишни Чайрски езера, чиито води са обитавани от Алпийският тритон, както и от шарановите риби. В Триградското ждрело се намира величественият карстов феномен “Дяволското гърло”. Тук се губят водите на река Триградска.

Историята на проучването на “Дяволското гърло” е кратка. Първото проникване се извършва през 1962г. от българските алпинисти Николай Корчев и Елена Подарева. Посредством алпийски парапет те достигат до голямата зала и продължават още 100м. по течението на реката. Липсата на модерна алпийска техника осуетява по-нататъшното проникване. През 1967г. се прави повторно проникване в “Дявлослото гърло” се прави от чепеларски пещерняци и от спелеоклуб Студенец – 1966г. Групата е в състав Димитър Райчев, Стефан Иванов, Славейко Джубров и Маргарита Кирова. Те достигат почти до същото място до където е достигнал предишният екип. През 1969г. група пещерняци подготвяйки се за експедиция в Пиерсен Мартен провеждат тренировъчен лагер в “Дяволското гърло”, където достигат сифоните на пещерата. През 1970г. се провежда републиканска пещерна експедиция и се прави опит чрез леко водолазна техника да се преодолее сифонната част. Опитът по преодоляването завършва трагично в следствие на което загиват двамата леководолази от град Варна Сияна Люцканова и Евстатии Йовчев.

През 1981г. се прави повторни леко водолазни проучвания по преодоляването на сифонната част, които завършват с неуспех поради високата мътност на водата. Благоустрояването като обект на целите на туризма започва през 1971г. под инициативата на Димитър Райчев. От него е разработена специална програма за благоустрояването на Дяволското гърло и разположената в съседство да него Ягодинска пещера. Проучванията, картирането, Маркшайдерските снимки са изработени от чепеларските пещерняци и Маркшайдерите от Мин строй от град Мадан- Славчо Караев и Тодор Калфов. Посредством триста стъпала, изкуствени галерии туристите имат възможност да посетят този подземен феномен.

По-късно през 1996г. железните стълби са подменени с бетонни като средствата по подмяната на пътеките са осигурени от Британското посолство на кралство Великобритания Дяволското гърло е с дължина 470 м., а подземният водопад е 45м. Дяволското гърло се обитава от колония прилепи – малък подковонос, а след преминаването на голямата зала посредством серия от прагове и водопади се достига до сифонната част на пещерата. Предполага се че дължината на сифона е 120 м. Кой и кога е сложил името Дяволско гърло не се знае. Старото име на този уникален древен феномен – в древни времена този природен феномен е известен под наименованието Ахорлакимето от е турско арабски произход, което буквално означава “клокотник”. До наши дни е останало преданието че Траките са хвърляли своите вождове за омилостивяването на боговете.

Назад :: Към раздел Пещери :: Покажи всички статии