Стара планина, известна още като Балкана, е най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия. Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и в историята и, че отдавна се е превърнала в символ, в крепост на българския национален дух. С 2376-те метра на най-високия си връх Ботев, тя е на 3-то място по височина сред българските планини. Разделя България на Северна и Южна.
Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина.
Името Стара планина се появява за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и 
въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.
Въпреки името си, Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.
[ Имаме общо: 37 статии в 13 категории! ]