Софийската котловина или Софийското поле е котловина в западната част на България. Котловината има площ от 1200 кв. км като по този начин е най-голямата от Задбалканските котловини. Средната и надморска височина е 550 м. На север и североизток котловината е отделена от Софийската планина, и Мургаш които са дялове от Стара планина. На юг и югозапад се намират планините Вискяр, Люлин и Витоша. На югоизток се намират Лозенска планина и Вакарелската планина, които са части от Средна гора. Най-ниска е преградата от северозапад, където се намират Сливнишките височини.

Котловината има площ от 1200 кв. км като по този начин е най-голямата от Задбалканските котловини. Средната и надморска височина е 550 м. На север и североизток ...
Пълен текст

Чепинска котловина или Чепино е името на най-голямата котловина в Родопите. Тя е разположена по течението на Чепинска река, близо до Баташката планина, в северозападната част на Родопите. Котловината е разположена на надморска височина около 750 м. Ширината на котловината варира от 4 до 7 километра, а дължината ѝ е 18 км. Дъното на котловината е сравнително равно но се срещат и хълмове. На разломната структура на котловината се дължат честите сеизмични трусове в местността, както и високият брой минерални извори. Минералните извори, които са около 80 на брой, превръщат котловината в едно от най-популярните туристически места в областта.

Поради географското си положение, Чепинската котловина предлага климат, ...
Пълен текст

Крайщето на малка област на територията на България, Сърбия и Косово, която представлява сложна мозайка от многообройни  средновисоки планини и малки котловини. Сред тях, скътана между плътен венеж от планини, е изключително красивата и плодородна Кюстендилска котловина. На юг са високите стръмни склонове ма Осоговската планина. На западе малка уединена планина Лисец. На север е Земенска планина, а на североизток и изток се простира силно разчленената дъга на Коявска планина.

Очертана елипсовидна форма, площта и е 460кв.м, а средната надморска височина е - 525м. Западната и част е най-равнинна. Широките наноси конуси, в подножията на Осоговска и Конявска планина, придават хълмист характер ...
Пълен текст