В границите на Дунавската равнина се наблюдава типичното за България зониране на природните компоненти от север на юг и от запад на изток. Низинните територии в областта заемат около 60% от площта й, а хълмисто-платовидният релеф – около 40%.
Дунавската равнина е разположена между р. Дунав и най-северните гънки на Предбалкана. Южната граница се очертава от северните подножия на ридовете Връжка чука, Рабишка могила, Венеца, Широка планина, Маркова могила, Ловчански височини, по северната периферия на Деветашкото плато, Търновските височини, Антоновските височини, Преславска и Драгоевска планина, по течението на р. Камчия и достига до Черно море. Дължината на Дунавската равнина достига до 500км и областта заема около 28% от територията на България.
Като част от Мизийската плоча, Дунавската равнина представлява стабилна платформена област. Основата на плочата представлява нагънати скали с палеозойска възраст. Над тях се разпространяват седиментни скали (варовици, глини). Наличието на льос оказва влияние върху релефа, климата, водите и почвите. Най-характерни форми на релефа в Дунавската равнина са платата, възвишенията, карстовите форми, асиметричните и каньоновидни речни долини. Разпространени са суходолията и свлачищата. Характерни са меандрите на реките и ерозионната дейност.
Средната надморска височина на равнината е 178м. Тя се увеличава в посока запад-изток. В шуменското плато се издига най-високата точка – вр. Търнов дял (502м). Дунавската равнина се разделя на три части –
Западна, Средна и Източна.
Западната част е най-ниска и е разположена между реките Тимок и Вит. Тя е с равнинно-платовиден релеф. Речните долини разделят льосовите плата, наречени златии, където най-голяма е Златията, намираща се между р. Цибрица и р. Огоста. На запад от река Лом речните долини имат каньоновиден характер, а на изток – асиметричен. По-големи низини са Бреговско-Новоселската, Видинската, Козлодуйската и др. В района на Оряхово и Дунавци са характерни свлачищата, а по долното течение на р. Тимок има пясъчни валове – типични еолични образувания – дюни.
Средната част е между река Вит и река Янтра и тя е най-малката по територия от трите. Тя е с преходен характер на релефа, защото там са разположени и льосови плата с асиметрични речни долини, и възвишения (Плевенски и Павликенски), и плата (Свищовско). В северната част на Средна Дунавска равнина е разположена Свищовско-Беленската низина. Има активни свлачищни процеси край Свищовско. Между Сухиндол и Свищов са разположени 14 базалтови могили.
Източната част е най-обширна и се простира на изток от река Янтра.Характеризира се с типичен платовидно-хълмист релеф и по-голяма надморска височина. Най-изразителните части на релефа са Поповските и Разградските височини, както и платата Стана и Сърта. На север са разположени Лудогорското и Добруджанското плато. Разпространени са суходолията и карстовите процеси. Най-дълга и красива е пещерата Орлова чука. Образувани са и много красиви каньони. На югоизток са разположени Шуменското, Провадийското и Роякското плато. В района на гр. Тутракан са проявени свлачищни процеси.
Климатът е умерено-континентален, като от запад на изток континенталността се засилва. А Черно море смекчава континенталността в най-източните части на равнината. Наблюдават се температурни инверсии
през студеното полугодие като средните януарски температури са около-2, -3, а редните юлски- +23,+24. Годишните температурни амплитуди достигат до 25, 26 градуса, а средната годишна амплитуда е +11. Валежите се характеризират с майско-юнски максимум и февруарски минимум. Количеството на валежите намалява от запад на изток. В западните части са около 550-580мм, а в Лудогорието и Добруджа – 450-500мм.
В Дунавското крайбрежие (Козлодуй-Свищов) се наблюдава валежна сянка. Снежната покривка се задържа 40-50 дни. През пролетта и есента преобладават западните и северозападните ветрове, а през лятото и зимата – северни и североизточни. Местен характерен вятър е “кошава”, Видинско. От неблагоприятните климатични явления са характерни сланите, поледиците, мъглите и градушките.
Много от водите в Дунавската равнина имат карстово подхранване и реките се отнасят към Черноморската отточна област. По-големи реки са Тимок, Тополовец, Лом, Цибрица, Огоста, Скът, Искър, Вит, Осъм, Росица, Янтра, Русенски Лом. Реките, извиращи от Стара планина и Предбалкана имат транзитен характер. Реките в пределите на равнината са малки и често пресъхват.
Река Искър и реките, извиращи от Стара планина са със снежно-дъждовен режим и пролетно пълноводие. Режимът на Дунав е сложен, пълноводието е пролетно и е наречено “черешови води”. Водите на реката са с важно стопанско значение. До днес е останало само езерото “Сребърна”, обявено за биосферен резерват. Областта е богата на подземни води. Най-значителни са запасите на грунтови води. Големи карстови извори има в източната част на равнината – Девненски извори, а минерални води има във Видинско и Плевенско.
Почвената покривка е представена от три основни типа – черноземни, сиви горски и алувиално-ливадни почви. По-високите части на равнината са заети от сиви горски и тъмносиви горски почви. На места с карбонатни скали са разпространени и хумусно-карбонатни почви (рендзини).
Естествената растителна покривка и почти унищожена и е заменена с културна. Запазена е само на отделни места и е представена предимно от степни треви – коило, садина, белизма, перуника и др. Малкото запазени широколистни гори са представени от бряст, липа, дъб и габър. Запазени са и горски масиви от топола и върба.
Животинския свят е представен от степни видове – зайци, мишки, лалугер, пеперуди. Намалели са обитателите на горите – лисица, вълк, сърна. Разпространени са над 220 вида птици – патици, гъски, яребици. В езерото Сребърна се срещат пеликани, чапли, ибиси, а р. Дунав е обитавана от над 58 вида риби – шаран, сом, чига, моруна.
В Дунавската равнина е разположена “житницата на България” – Добруджа. Важно е значението на фериботните връзки на р. Дунав – Видин-Калафат, Русе-Гюргево, Оряхово-Бекет, Силистра-Кълъраш. Създадени са три природни парка (“Русенски Лом”, “Шуменско плато”, “Кобаклъка”) и десет резервата
– “Сребърна”, “Бели Лом”, “Ибиша”, “Китка” и други.
[ Имаме общо: 37 статии в 13 категории! ]