warningЗа да имате пълен достъп до сайта, моля, регистрирайте се.

Лакатнишки скали

Добавил admin, категория Скални образувания

През лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на Лакатнишките скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите в дясно от паметника - т.н "Дворци" и "Прозореца". От 1934г. край гара Лкатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери. До1939г. били прокарани повечето от най-популярните и сега турове по скалите над Алпийска поляна: "Жълтата цепка", "Реалния ръб", "Фактор", "Шеминето", "Германския тур".

В годините след Втората световна война скали край гара Лакатник се превръщат в любимо място за тренировка на алпинистите и пещерняците. Освен спортен проблем тогава е било преминаването на стената, над която през 1930г. е оставен кръстът на загиналите ланинари. Още през 1948 г, Енчо Петров и Стефан Камбуров решават този проблем, прокарвайки тур "Кръста". През 60-те и 70-те години особено популярно е било изкуственото катерене. В този период са популярни едни от най-трудните изкуствени маршрути в България. Като пример може да се посочи тур "Тавана", който може би още дълго време ще бъде неосъществена мечта за свободните катерачи.

Както алпинизмът като и свободното катерене в България започва от Лакатник. Това става в началото на 70-те и 80-те години, може би почти едновременно с налагането на този стил и по света. Повечето изкуствени маршрути са преминати свободно: "Фоктор", "Люляка", "Свинската дупка". "Диагонала", "Румънския тур", "Спартак" и "Кръста". Успоредно с това през този период са прокарани и нови трудни маршрути. В началото трудно е от 6-та, после от 7-ма категория. Първата седмица на нов тур е "Търпамиау" Осмиците са върха. Само 3/4 г. броя на маршрутите на Алпийската поляна се удвоява. Активно катерещи на Лакатник софийски алпинисти по това време са "Кирил Дасков", "Васил Киров" и др. След 90-те някои от най-добрите катерачи започват разработването на стените над Вражите дупки. След дълго висене, чистене, разгадаване на пасажите и екипиране с лонгалайфаве масивът придобива сегашния си вид.

Пребиваване: За съжаление в района на Лакатник има малко възможност за преспиване в легло. Хотел няма а най-близката хижа е "Пробойница" на 13 км. 1014м и 60 места. Дадената по картите ловно-рибарска хижа отдавна не функционира. В къщите под масива Враждите дупки може да се спи на квартира. За спален чувал възможностите са неизчепаеми. Спането на палатки е разрешени. На Алпийска поляна е удобно за палатка край руините на стар заслон разрушен от вандал. Край враждите дупки няма удобни места за палатки, но за сметка на това има достатъчно естествени ниши и дупки, които осигуряват надеждна защита от дъжд. Къщичката на скалите е наречена Орловото гнездо и може да се преспи.

Може да се каже, че край гара Лакатник повече предстои да се прави, отколкото е направено, независимо, че скалите са привлекли вниманието още от самото зараждане на алпинизма у нас.
Освен от катерачите Лакатник е посещавано място и от пещерняците. В района има много пещери, но най-известна е Темната дупка, с обща дължина на галериите 1750м. От нея изтича буйния поток, подхранващ изкуственото езеро. Иманяри също често спохождат района. 

Могат да се правят разнообразни туристически излети. Красив е каньонът на река Петреница, с множество бистри вирове. Съществуват възможности за катерене, но скалите още не са разработени. Има няколко неописани маршрута. Може да се подходи от водослива на река Петреница с река Пробойница, или отгоре през Алпийската поляна. Има и пряка пътека от Алпийската поляна по хоризонтал към Вражите дупки. Тя минава през водослива на Петреница.

Скалите от катерачна гледна точка.
В дебелослойните триаски варовици водата е изваяла интересни и разнообразни скални форми с богат релеф. Има всякакви форми: плочи, цепки, винкели, ръбове, надвеси, тавани, ниши. Катеренето по тях изисква комплексна двигателна култура, понякога е въздушно, винаги изисква прецизна техника. Скалата е компактна с много добро сцепление. Само на места около "Свинята" на Алпийска поляна скалата е "полирана" от ръцете на катерачи и всякакви посетители през последните 50-60г.

След обилни дъждове някои от маршрутите в района на Вражите дупки не изсъхват бързо, тъй като над скалите има тревен склон, по който се стича вода. При туровете на Алпийска поляна този проблем не съществува. По надвесите от страна на поляната може да се катери и в дъжд. На Вражите дупки също има турове за дъжд -надвесите около "Танца на прилепа" и тези с пещерата около "Божествена комедия".

Лакатнишките скали не са лесни за разчитане. Не винаги очевидното е най-доброто решение при катеренето на един маршрут. Това означава, че катеренето on sight изисква интензивно мислене и добра физика, за да могат да се пробват няколко варианта.

Климат:
Лакатник е с характерен мек собствен микроклимат. Преобладават слънчевите дни, но не са изключение и внезапни превалявания.Районът е карстов и след краткотраен дъжд скалите (варовик) изсъхват бързо, така че може да се продължи катеренето. Практиката е показала,че може да се катери през всички сезони.

Пролет.
От март до юни условията за катерене са много добри. През април е удачно да се използва денят между 10-16 часа,докато през юни е добре обедните часове да се избягват. Лято.Температурите са високи и трябва да се носи много вода. Катери се рано сутрин или надвечер. Различното изложение на отделните маршрути позволява в повечето случаи да се подбере сенчесто място. Често полъхва и живителен ветрец.

Есен.
След пролетта това е другия най-популярен сезон. Въпреки дъждовните дни без проблем се катери по всички масиви чак до късна есен (и декември).

Зима.
Софийските катерачи (особено преди построяването на изкуствените стени в София) идват на Лакатник при всеки по-топъл зимен ден. Най-подходящ район за целта се оказват Вражите дупки. В сравнение с Алпийска поляна там е по защитено от вятър и слънцето понякога напича така, че може да се катери по къси ръкави. Лакатнишкия март може да се отнесе по-скоро към пролетните месеци.

На Лакатнишките скали не се практикува зимно катерене с котки и сечива,въпреки, че някои хора са го експериментирали!