Назад :: Към раздел Реки :: Покажи всички статии

Река Янтра е дълга 285 км и води началото си от подножието на връх Х. Димитър при кота 1340 м н. в. и координати на извора 42° 44' 20" с. ш. и 25° 25' 80" и. д. До Търново реката тече в североизточна посока, след това, като завива на изток, прави остър десен завой и приема северна посока, която посока запазва до вливането си в Дунав под с. Кривина. Координати на устието 430 38' 20" с. ш. и 25° 34' 40" и. д. с кота 18 м.
Поради силното си лъкатушене особено в средното и долното течение Янтра има голям коефициент на извитост – 3,1 и малък среден наклон – 4,6 ‰ . Ниските стойности за гъстота на речната мрежа, характерни за двете съседни източни поречия Вит и Осъм, са налице и при поречие Янтра. Гъстотата на речната мрежа за главната река е 0,7 км/км2, а за нейните притоци варира между 0,3 км/км2 (р. Елийска) и 1,5 км/км2 (р. Острешка). От всичките -тридесет притока с дължина над 10 км едва девет имат гъстота на речната мрежа над единица.
При поречие Янтра влияние върху малката гъстота на речната мрежа оказват не толкова формата на водосборната област и броят на притоците, колкото малката надморска височина на цялата водосборна област (470 м) и в частност малката надморска височина в началото и при горното течение на реките в поречието. Средният найлон на реките е в границите между 10,6 ‰ за р. Лефеджа при с. Бреговица и 48 ‰ за р. Плачковска. Изключение правят само четири притока със среден наклон между 71 ‰ и 124 ‰ (р. Козята). По-значителни притоци са: р. Росица – с дължина 164 км и водосборна площ 2265 км2, р. Лефеджа – дължина 92 км, площ 2424 км2, р. Джулюница – дължина 85 км, площ 892 км2, и пр.
Релеф на поречие Янтра
В горния дял на поречие Янтра са характерни високите планински ридове и върхове на Стара планина. Теренът е със спокойни релефни очертания – заоблени вододелни била и хребети. Последното се дължи на еднообразния петрографски състав на скалите и тектонската обработка, което е позволило да се стигне до еднаква степен на напредък в ерузираното. Голямата лабилност на основните скални породи, представени главно от мергелни пясъчници по отношение действието на атмосферните агенти, е допринесла да се получат в този район голямо разчленяване на терена от силно развитата и дезориентирана хидрографна мрежа. Тук се е получило разчленяване и до известна степен замъгляване на верижния характер на планинските ридове, който е така типичен за янтърския дял на Предбалкана. Средищните дялове на Предбалкана имат по-скоро характер на хълмисти възвишения и невисоки планински ридове, достигащи не повече от 500 до 600 м височина. Но макар и с неголяма надморска височина благодарение типа на тектонските структури, изграждащи тези отдели от проучваната област, тук са налице силно изразителни релефни очертания със стръмни до отвесни скатови откоси.
Типичните за тази област морфо-орографски форми, даващи облика на северния янтърски дял от Предбалкана, се явяват дългите почти успоредно редуващи се хълмисто-планински възвишения и ридове с посока почти изток – запад. Спокойните юротипни тектонски типове са позволили оформяването на теренните очертания, както и долинните врязвания да се сведат до строга закономерност. Разглеждана в цялост, тази зона от поречието на Янтра показва, че почти всички основни орографски единици строго следват тектонските структури, като се простират почти успоредно на Главната Старопланинска верига. В долното си течение р. Янтра пресича Дунавската хълмиста равнина. Тя се характеризира с плоско заоблени ниски хълмове, височината на които с приближаване към Дунав намалява.
Залесеност на поречието на р. Янтра
Горите в поречието заемат 28 % от цялата водосборна област, т. е. към 2250 км2. Те са предимно два вида – букови гори и широколистни нискостеблени. Буковите стари вековни и непроходими гори образуват един непрекъснат пояс, широк от 3 - 10 км, който се простира по цялото било и по високите склонове на Стара планина, като се почне от Ботев връх и се стигне до гр. Котел. Другият вид преобладаващи гори, именно нискостеблените, заемат по-нископланинските и предпланински дялове на Стара планина и равнинните части на водосборната област. Последните са групирани в отделни гори с площ между 1 и 60 км2, като по-значителни от тях се намират във водосборната област на р. Лефеджа. Така залесеността към хидрометричната станция Водолей на р. Росица е 27 %, а към х. м. станция Бреговица на р. Лефеджа е 42 %. От вливането на р. Лефеджа до устието на р. Янтра залесеността значително намалява, като се простира главно от дясната' страна на реката. След с. Полско Косово до- устието басейнът е напълно обезлесен.
Долина и корито на р. Янтра
Река Янтра води началото си от така наречената Голяма поляна под връх Атово падале. Водите си черпи от шест неголеми извора, които се събират в една глава (образуват общ извор) с диаметър около 3,5 м. Дебитът на този извор е около 30 л/сек. От извора на р. Янтра до вливането в нея на р. Бяла коритото на реката е доста стръмно и е с наклон приблизително 30 ‰ . Реката е много буйна, изпъстрена е с доста водопадчета, шумна и пенлива. Коритото й е покрито с доста камъни с различни размери; а самото дъно е от скален произход. Реката тече в много дълбок дол, като склоновете на басейна са много стръмни и почти целите са залесени. Залесеността е предимно от букови гори. От Горското държавно стопанство „Сапатовец" (при вливането на Бялата река в р. Янтра) надолу реката променя характера си както но отношение на коритото си, така също и по отношение на режима. Коритото се разширява и достига до 20 м ширина и има доста стръмни брегове на височина до З м. Басейнът на реката е с непълна залесеност. Дъното е чакълесто, като на известно протежение по реката съществуват скални участъци. Течението в сравнение с горния участък е по-спокойно, но все пак още е доста шумно. Долината на реката на този й участък е доста широка и почти цялата е заета от обработваеми площи. Склоновете на басейна са по-полегати и са с наклони около 30°. Залесеността им е около 80 %. След г. Априлово докъм гр. Габрово р. Янтра навлиза в горната част на средното си течение. Коритото на реката тук достига до 40 м ширина.Бреговете са отвесни с височина до 2 м, а на няколко места (района на с. Етър) реката, получава значителни оширения, като бреговете изчезват и се заместват със слабо наклонени плоскости (поляни). Дъното й е покрито с чакъл и пясък. Залесеността на басейна в този участък не е плътна и достига до 60%. Водите вече текат доста успокоено, без шум и без големи скорости. От гр. Габрово до с. Самоводене р. Янтра протича през долната част на средното си течение. Излизайки от гр. Габрово, р. Янтра е оформена вече като голяма река вследствие на няколкото притока, които вливат в нея доста вода. Долината й е доста широка и почти цялата се заема от обработваеми площи. Коритото на реката достига до 60 - 80 м и е оградено със сравнително немного високи брегове (до 3 м). По дъното му вече не се наблюдават камъните, характерни за горното й течение, а е покрито с дребен чакъл и пясък. Скоростите са доста успокоени и течението е слабо, вследствие на което се срещат вирове, острови и пр. Десните оградни възвишения на водосборната област от гр. Габрово до вливането на р. Дряновска са залесени с широколистни нискостеблени гори (габър, бряст, дъб и др.) и са прошарени с обработваеми площи и овощни градини. Залесеността тук е приблизително 60 %. Левите оградни възвишения почти изцяло се обработват от местното население. Залесеността с нискостеблени широколистни гори е много слаба и възлиза приблизително на около 10%. От гр. Търново надолу до към с. Раданово р. Янтра навлиза в своето долно течение. Напречният профил на долината е разлят, трапецовиден. Тук течението е напълно спокойно и тихо. Коритото се доста разширява, като в района на с. Темниско и с. Долна Оряховица надминава 100 м. На много места реката тече по няколко ръкава, между които е израснал едър ракитак и върбалак. На места бреговете достигат до 4,0 м, а на места са толкова ниски, че с много слаб наклон се съединяват с прилежащите обработваеми площи. Главно в участъка между с. Темниско и Долна Оряховица реката силно меандрира. Дъното на реката е песъчливо-чакълесто. Долината в най-долното течение на реката все по-ясно приема трапецовиден профил. Десните оградни възвишения на водосборната област (около Горна Оряховица) са голи баири. Малко по-ниско се забелязват малки площи от храсти и тръни. В по-ниската си част склоновете на водосборната област се използуват от местното население за засаждане на лозя, овощни градини и пр. Цялата долина в тази част е заета от обработваеми площи, които достигат почти до билата на левите оградни възвишения. При такъв характер на водосборната област реката се влива в р. Дунав.

Назад :: Към раздел Реки :: Покажи всички статии