Назад :: Към раздел Защитени територии :: Покажи всички статии

Национален парк "Пирин" заема значителен дял от красивата Пирин планина, която славяните при заселването си оприличават на своя бог Перун и чието име е в основата на съвременното й наименование.
В исторически план границите, режима и управлението на територията на парка са претърпели редица промени.

На 8 ноември 1962г. е обявен Народен парк "Вихрен" със Заповед на Главно Управление на горите при МС. Площта му е 6 212 ха и обхваща най- високите части на Демянишки и Вихренски дял на Пирин планина. През 1974г. със Заповед на Министерство на горите и опазване на природната среда, той е разширен и преименуван на Народен парк "Пирин".

Важна година в историята на управлението на парка е 1979 г., когато се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост, със седалище в гр. Банско. С приемането на Закона за защитените територии през 1998 г. на парка се определя статут на национален парк и той преминава на пряко подчинение на Министерство на околната среда и водите. Площта му е 40 332,4 ха. Тя е изключителна държавна собственост и граничи със седем общини на област Благоевград - Гоце Делчев, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Струмяни и Сандански. 

В територията на парка попадат два природни резервата.
Резерватът "Баюви дупки - Джинджирица" е един от най-старите резервати в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977г. е обявен за биосферен резерват по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО.

Резерватът "Юлен" е обявен през 1994г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми, и красотата на всички форми на алпийския релеф.
Поради своя уникален природен комплекс от 1983 г. НП "Пирин" e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.

Със заповед РД-223 от 26..08. 94 г. на Министерството на околната среда се създава резерват "Юлен" с площ 3156.2 ха. Той попада изцяло на територията на НП "Пирин."
Целта на природния обект е да се запазят без човешка намеса образци от горски, субалпийски, и алпийски екосистеми върху силикатна скална основа и находища на редки, застрашени и ендемични животинеки и растителни видове.

Територията на резервата е разположена от 1650 м до 2851 м надморска височина. В геоморфоложката структура на района са добре изразени глациални и периглациални форми, образувани през плейстоценското захлаждане на климата.

Основната скала е представена от гранити, гранитогнайси, кристални шисти и само в Стражишкия циркус има наличие на ултребазични скали от карбонатно-силициевзта свита. В резервата са вкслчочени няколо езерни комплекса. Това са Василашките, Типитцките, Стражишките, Полежанските, Дисилишките езера и няколко единични, от ксито изтичат малки планински реки.

Климатът е планински. Вегетационнят период на растителността е - къс от 100 до 130 дни. Почвите са кафяви горски, планинско- горскитъмноцветни и планинско-ливадни.
В резервата има вековни гори от бяла мура, бял бор, смърч, ела, и клек. Единично се срещат многовековни дървета и от черна мура. Флората на резервата има богат състав. Установени са 700 вида висши растения.

Четиридесет и четири от тях са включени в Червената книга на България. Ярки представители са планиският божур, нарцисовидната съсенка и златистата кандилка. Тук се срещат видове останали от ледниковия период. Такива са черния емпетрум и разпростряната сибалдия.
Резервата играе голяма консервационна роля за видове като шиполиста, слоновото хоботниче, скалната острица и др.
От животинския свят на резервата типични представители на бозайниците са мечката, вълкът, и дивата ввоза. Най-монгобройни са птиците. Характерни за резервата са синигерите, кълвачите, сокерицата глухарят и балканският кеклик На припечните места може да се види усойницате, а в някои от езерата и реките се срещат балканеката пъстърва.

Назад :: Към раздел Защитени територии :: Покажи всички статии