Пирин е втората по височина планина в България и трета на Балканския полуостров. Пирин е типичен хорст, част от стария Рило-Родопски масив, който се простира между дълбоките грабенови долини на Струма и Места. Живописната седловина Предела го отделя от Рила, а Парилската седловина на юг - от Славянка.
Според релефните особености и скалния строеж в планината се обособяват три дяла - Северен, Среден и Южен Пирин. Най-голям по площ (74%), най-дълъг (ок. 40км) и най-висок, с типичен алпийски релеф, е Северен Пирин, резположен между седловините Предела и Тодорова поляна. Тук, сред 96 стръмни, непристъпни върхове с надморска височина над 2500 м, еи пиринският първенец Вихрен (2914м).
Среден Пирин по площ е най-малък (едва 6,7%). Той е и значително по-нисък (най-високият връх Ореляк е 2099м), затова тук няма ледникови форми и езера. В южната му част се намира голото картово плато Добро поле, където има няколко въртопа. Живописна седловина Попови ливади, с множество слънчеви поляни, закътани сред вековни иглолистни гори, отделя Среден от Южен Пирин.
Южен Пирин е сравнително нисък, със заоблени била и върхове. Най-високият връх Свещник, в северната му част, е само 1973 м.
Пирин е една от най-красивите български планини, с ярко изразено височинно зониране на климата, почвите, разтителния и животинския свят. В подножието, обособено в южните части, се чувства средиземноморското влияние и има топлолюбива растителност, а над 1000-1500 м н.в. природният комплекс е с алпийски характер.
За да се съхрани уникалната природа на планината са обявени НП "Пирин", биосферния резерват "Баюви дупки - Джинджирица" и резерватите "Юлен" и "Ореляк".
[ Имаме общо: 37 статии в 13 категории! ]