От град Нови Искър (при 529 м. н.в.) до село Чомаковци (при 50 м. н.в.) река Искър дълбоко прорязва Стара Планина и Предбалакана и образува най-дългия (156 км) и най-величествения пролом в България.
Това невероятно творение на природата е уникално съчетание на каньовидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долинни разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.
До село Бов река Искър тече на север през лесно разрушими скали. В резултат проломната долина е широка, с големи меандри и добре изразени речни тераси. В тази част от пролома в Искър се вливат Искрецка и Батулийска река. След Бов прломът силно се стеснява и дълбоко се всича в планината. Видът му е дори страховид. Тук реката е трябвало да преодолее много твърди, устойчиви скали, затова долинните й склонове са смъртни (дълбоки до 200-500 м.), на места с надвиснали отвесни скали и причудливи скални образувания. Особено живописен е амфитеатърът на Лакатнишките скали, израден от червени пясъчни и дълбоко окрасени варовици. При лакатник Искър рязко завива на изток и с много теснини и всечени меандри заобикаля от юг Врачанска планина. След всеки завой пред погледа се разкрива възхитителна скална панорама. Удивителни са почти отвесните Черепишки скали и Ритлите, при село Лютиброд.
През хълмистите земи на Предбалкана проломът става по-широк, по-плитък, многобройните меандри се редуват с къси тесни и долинни разширения. Често склоновете завършват с недостъпни скални венци или образуват амфитеатрални склонови стъпала с многобройни пещерни отвори.
[ Имаме общо: 37 статии в 13 категории! ]