Необятната и плодородна Горнотракийска низина е най-обширната низина у нас (6032 кв.км). Разположена е в централната южна част на България. Полегатите склонове на Средногорието я обгражда от север и от запад, а от юг е величественият масив на Родопите. На изток Горнотракийската низина граничи със Сакар планина, Манастирските и Светиилийските възвишения. От гара Белово до Харманлийския пролом на река Марица тя заема дължина от 180км. От запад на изток постепенно се разширява, като в най-широката си част достига до 50км. В същата посока намалява и надморската и височина - от 380м до 50м.
В геоложко отношение Горнотракийската низина представлява огромен асиметричен грабен. На юг потъването на земната кора е станало по линия на Севернородопсият дълбочинен разлом. Тук низината е по-ниска, а склоновете на Родопите са конуси в подножитето. На север Средногорският разлом е предизвикал по-малко потъване и затова преходът от низината към планината е по-плавен. Тектонските потъвания на Горнотракийската низина продължава и днес - едно от доказателствата за това е разширяването на заливните тераси на реките и заблатяването им на места.
Чирпанските възвишения разделят низината на две твърде различни полета - Пазарджишко-Пловдивско и Старозагорско.
Пазарджишко-Пловдивското поле има общ наклон в посока на запад-северозапад на изток-югоизток. При гара Белово надморската височина му е 380м, а при Симеоновград - 80м. В най-ниските му участъци, недалеч от склоновете на Родопите, тече река Марица. Еднобразният заравнен релеф е в пълен контраст с Пловдивскити сиенитни тапета - уединени скалисти възвишения, останки от старата скална остона на низината. В геоложкото минало, когато Маришкият грабен бил езерен басейн, те стърчали като острови над водата, а върху езерното дъно се натрупали дебели пластове чакъл, пясъци и глини. Точно в тези слабо споени наслаги се намират най-големите запаси на подземни води в България, използвани за напояване и водоснабдяване.
Надморската височина на Старозагорското поле варира от 170-150м в северните части до 80м при Харманлийският пролом на Марица. Множество гъсто разположени речни долини придават хълмист характер на релефа. Между градовете Димитровград, Раднево и Гълъбово се намира Маришкият басейн - най-значимото находище на лигнитни въглища у нас. Река Марица протича през южната част на полето, а севернияте му части се отводняват от силно разклонената речна мрежа на река Сазлийка.
По поречието на Сазлийка, между селата Априлово, Трояново, Обручище и Медникарово, има рядко срещани микроформи на релефа - кални вулкани. Те са линейно разположени по заливните тераси, защото следват тектонските пукнатини. Повечето са кръгли, с диаметър от 40см до 10-20м, някой от тях са малки могили с височина от 40см до 2-4м. Запълнени са с гъста кал, обрасла с блатна растителност. От тях изтича синкава рядка кал, от която се отделят бистра вода и газови мехури. Калните вулкани периодично се активизират - набъбват и изхвърлят гоямо количество кал, късове въглища, вода и газове. Калните вълкани често "пътуват" - сменят местоположението си. Учените смятат, че образуването им е резултат от отделянето на газове от плитко разположените въглищни пластове.
[ Имаме общо: 37 статии в 13 категории! ]