Назад :: Към раздел Котловини :: Покажи всички статии

Крайщето на малка област на територията на България, Сърбия и Косово, която представлява сложна мозайка от многообройни  средновисоки планини и малки котловини. Сред тях, скътана между плътен венеж от планини, е изключително красивата и плодородна Кюстендилска котловина. На юг са високите стръмни склонове ма Осоговската планина. На западе малка уединена планина Лисец. На север е Земенска планина, а на североизток и изток се простира силно разчленената дъга на Коявска планина.

Очертана елипсовидна форма, площта и е 460кв.м, а средната надморска височина е - 525м. Западната и част е най-равнинна. Широките наноси конуси, в подножията на Осоговска и Конявска планина, придават хълмист характер не само на периферните части на котловината, но и на част от дъното и. Обликът се допълва и от добре развитите шест речни тераси на река Стръма, която тече на югоизток, близо до Конявска планина, и образува характерна асиметрична речна мрежа с по-къси леви и по-дълги и по-пълноводни десни притоци.

Кюстендилската котловина е прочута още от древността с топлите си лековити минерални извори, които бликат от дълбокият разлом в подножието на Осоговска планина. Град Кюстендил със своите уникални минерални извори е утвърден като национален балнеоложки център.

Кюстендилската котловина има мек преходноконтинентален климат, поради достигащото до нея топло средиземноморско влияние. Зимата е кратка, умерена, а лятото и есента са топли и продължителни. Характерни са големият брой ясни дни и обилното слънчево греене. Благодарение на климатичните условия и плодородни почви Кюстендилската котловина от векое е овощната градина на България. Тук се отглеждат най-сочните български плодове - ябълки, круши, сини сливи, череши и други.

Назад :: Към раздел Котловини :: Покажи всички статии