Крайщето на малка област на територията на България, Сърбия и Косово, която представлява сложна мозайка от многообройни  средновисоки планини и малки котловини. Сред тях, скътана между плътен венеж от планини, е изключително красивата и плодородна Кюстендилска котловина. На юг са високите стръмни склонове ма Осоговската планина. На западе малка уединена планина Лисец. На север е Земенска планина, а на североизток и изток се простира силно разчленената дъга на Коявска планина.

Очертана елипсовидна форма, площта и е 460кв.м, а средната надморска височина е - 525м. Западната и част е най-равнинна. Широките наноси конуси, в подножията на Осоговска и Конявска планина, придават хълмист характер ...
Пълен текст

Необятната и плодородна Горнотракийска низина е най-обширната низина у нас (6032 кв.км). Разположена е в централната южна част на България. Полегатите склонове на Средногорието я обгражда от север и от запад, а от юг е величественият масив на Родопите. На изток Горнотракийската низина граничи със Сакар планина, Манастирските и Светиилийските възвишения. От гара Белово до  Харманлийския пролом на река Марица тя заема дължина от 180км. От запад на изток постепенно се разширява, като в най-широката си част достига до 50км. В същата посока намалява и надморската и височина - от 380м до 50м.

В геоложко отношение Горнотракийската низина представлява огромен асиметричен грабен. На юг потъването на земната кора е станало ...
Пълен текст

Витоша е най-посещаваната българска планина. Издига се непосредствено над София и е един от символите на нашата столица. На пръстите на едната ръка се броят големите градове в света, още по-малко столиците, които притежават такова природно богатство. Витоша е най-значимата в Планско-Завалската планинска система. С най-високия си връх - Черни връх (2290 м н.в.) тя се нарежда на 4-то място по височина сред планините на България.

Витоша е люлката на българското планинарство. Датата 27.VIII.1895 г. се смята за начало на организираното туристическо движение в страната. Тогава Черни връх е изкачен от 300 мъже и жени - нещо нечувано и невиждано за онова време. Всяка година на този ден хиляди туристи изкачват върха.

Пълен текст

Стара планина, известна още като Балкана, е най-дългата, най-голямата и най-българската планина у нас. Простряла се е по дължина на страната, от границата със Сърбия до Черно море, на повече от 550 км по въздушна линия. Като рибя кост обхваща територията на България и така е вплетена в нейната снага и в историята и, че отдавна се е превърнала в символ, в крепост на българския национален дух. С 2376-те метра на най-високия си връх Ботев, тя е на 3-то място по височина сред българските планини. Разделя България на Северна и Южна.

Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) ...
Пълен текст

Родопите са най-лиричната българска планина, съчетала в себе си релеф с меки овални очертания, шарените “черги” на природа, одухотворена с архитектурата на живописни села, гостоприемството на хората и легендарните песни на Орфей. Над 83 % от площта и е на българска територия, другата част - в Гърция. Заема най-южната част от страната и е основна планинска система в Рило-Родопския масив. Чрез най-високия си връх Голям Перелик (2191 м) се нарежда на 7-о място по височина сред българските планини.

Родопите нямат ясно очертан релефен скелет. Представляват огромен лабиринт от ридове с различна дължина, височина и посока, разделени от дълбоки речни долини. Планината е оставила траен отпечатък ...
Пълен текст

Пирин е втората по височина планина в България и трета на Балканския полуостров. Пирин е типичен хорст, част от стария Рило-Родопски масив, който се простира между дълбоките грабенови долини на Струма и Места. Живописната седловина Предела го отделя от Рила, а Парилската седловина на юг - от Славянка.

Според релефните особености и скалния строеж в планината се обособяват три дяла - Северен, Среден и Южен Пирин. Най-голям по площ (74%), най-дълъг (ок. 40км) и най-висок, с типичен алпийски релеф, е Северен Пирин, резположен между седловините Предела и Тодорова поляна. Тук, сред 96 стръмни, непристъпни върхове с надморска височина над 2500 м, еи пиринският първенец ...
Пълен текст

Рила е най-високата планина на Балканския полуостров и шеста по височина в Европа. Тя е блоково-разломна планина (хорст) с куполообразна форма. Част е от най-старата суша на Балканите - Македоно-Тракийски масив. Изградена е от гранити, гнайси и кристални шисти, формирани през палеозоя - преди повече от 250 милиона години.
Алпийския релеф на Рила е моделиран по-късно - преди 10 - 12 000 години, след последното заледяване (Вюрморското), когато снежната граница на планината била на 2100 м н.в. Над тази граница ледниците копенно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дулбоки циркуси
(огромни кресловни вдлъбнатини), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови ...
Пълен текст